Макар от дълго време все да не ми достигаше време за писане, напоследък животът ми предлага букет от вдъхновения. А когато историята се завърти в главата ми, не намирам покой, докато не я напиша. Днес искам да споделя последната приказка, която написах, след среща с деца. Това е приказка за нашите ресурси да се справим с трудностите в живота. А те са винаги на една ръка разстояние – в нашия джоб. Приятно четене и споделяне!
Четирите кестена
Имало две деца, брат и сестра. Казвали се Арам и Нела. Те живеели в малка къщурка, били много бедни и всеки ден трябвало да си търсят храна и да събират дърва в гората. Нямали си никого и разчитали само на себе си.
Веднъж, докато обикаляли , видели една стара болна баба, която се била натоварила с голям наръч съчки и едвам-едвам кретала под тежестта им. Двамата имали добри сърца и веднага се притекли на помощ:
— Здравей, бабо — казал Арам. — Нека ти помогнем. Аз съм голям и силен, на мен ще ми е по-лесно да нося този товар.
— Бабо, — казала Нела, — подпри се на мен. Аз ще ти бъда опора.
Много се зарадвала бабата:
— Ах, мили деца — казала тя, — сякаш Господ ви прати при мен и чу молитвите ми.
Така Арам взел на гърба си съчките, а Нела хванала бабата под ръка. Всеки път щом видели още някоя хубава пръчка, Нела веднага я прибавяла към товара. По пътя събрали и орехи, и малко гъби, набрали лапад и див лук. Когато стигнали къщата, напалили хубав огън и бабата, с помощта на Нела, сготвила чудна чорба и опекла вкусна питка. Дошло време да си тръгват. Бабата станала да ги изпрати:
— Мили деца, нямам много с какво да ви се отблагодаря, но ето вземете тези две ябълки. В тях са скрити по четири вълшебни кестена. Те се наричат: Сила, Разум, Обич и Доброта. Когато сте в беда, разрежете ябълката и подръжте кестените в ръка. Те ще ви дадат съвет как да постъпите.
Минало време. Арам и Нела продължили да се грижат за своята малка къщурка и да търсят препитание. Винаги в джоба си носели ябълките, които бабата им била дала, но не смеели да ги разрежат и да извадят кестените. Животът им не бил лесен, но се справяли някак.
Един ден, докато бродели из гората, Нела не видяла дупката пред себе си, спънала се и пропаднала.
— Арам, спаси ме — извикала тя брат си.
Арам изтичал и погледнал в дупката. Клекнал и протегнал ръка, но не могъл да стигне сестра си. Какво да прави? Наоколо нямало никого, когото да помоли за помощ. Тогава се сетил за ябълката в джоба си. Извадил малкото си ножче, с което режел гъби и я разрязал. Отвътре, точно както казала бабата, изскочили кестените. Той ги подържал в ръка и ги попитал:
— Какво да правя? Как да постъпя?
Неочаквано, те му проговорили:
— Сила и Разум, Арам. Използвай Сила и Разум.
Огледал се Арам наоколо и забелязал два големи здрави клона. Напрегнал мускули и ги скършил. Отделил по-малките клони, обелил жилавата кора, която щяла да му послужи за въже и построил дълга стълба. Извадил Нела жива и здрава. Брат и сестра се прегърнали щастливи. Какво щели да правят един без друг?
Тогава кестените Обич и Доброта им рекли:
— Вие сте добри деца и заслужавате да живеете добре. Ще ви издадем една тайна. Там, в корените на големия дъб две катерички са скрили семена от всякакви растения и цветя. Вземете ги и се погрижете за тях.
Арам и Нела послушали кестените. Намерили семената, занесли ги вкъщи и ги засели в своята градина. Грижили се за тях, поливали ги и ги торели. Само след няколко месеца растенията започнали да дават плод. Толкова много, че децата не можели да ги изядат. Тогава пак се допитали до своите кестени, а те ги посъветвали да отидат на пазара и да ги продават.
Животът им се променил. Скоро стегнали и къщата, оправили покрива и боядисали врата си — Арам избрал да я боядиса в червено, а Нела изрисувала красиво цвете на нея. Хората, които минавали покрай къщата, се възхищавали на красивите цветя и добре поддържаната градина. Всички им говорели с добро и ги хвалели.
А кестените Сила, Разум, Обич и Доброта винаги стоели сгушени в джобовете им и Арам и Нела се допитвали до тях всеки път, когато изпитвали нужда.
ЦВЕТА БЕЛЧЕВА 