Следобедни истории…

Хърби и Гърби

Хърби и Гърби плуваха спокойно, като ту се спускаха към блатното дъно, ту се изкачваха по-близо до повърхността, която сега беше огряна от слънцето. Двамата отваряха и затваряха усти и поглъщаха всичко, което се изпречваше пред тях. По едно време нещо блесна на слънцето и цопна във водата. Потъна съвсем малко надолу и остана неподвижно. Хърби и Гърби го наобиколиха с любопитство.

— Какво ли е това? — попита Хърби.

— Не знам, никога не съм виждал такова нещо — отвърна Гърби.

Те приближиха още повече рибешките си муцунки, за да го опознаят. Странно, на блестящото нещо имаше закачено още нещо — бяло и мекичко.

— Струва ми се, че става за ядене — отбеляза Хърби.

— Не съм сигурен — поклати глава Гърби.

— Аз ще пробвам — каза Хърби.

— Недей! — отвърна Гърби. — Мама ми е казвала да не ям съмнителни неща. Особено, ако блестят.

— Бъзльо! — каза Хърби.

— Не те лъжа — отвърна Гърби. — Може да е опасно.

Хърби не го послуша. Приближи се и лапна стръвта. След миг от него нямаше и следа. Гърби остана да гледа втренчено мястото, където до преди малко плуваше Хърби. 

Не щеш ли, зад себе си чу гласа на своя приятел:

— Леле, това беше страхотно! Трябва да опиташ и ти! — развълнувано разказваше Хърби.

— Къде беше? Какво се случи? — попита уплашено Гърби.

— Няма да повярваш. Бях там, отгоре, — посочи Хърби с перчица. — Летях толкова високо, че видях целия огромен свят… и после нещо ме хвана и ме откачи и след това “цоп” — ето ме цял целеничък отново тук при теб. Леле, леле, толкова беше вълнуващо! Хайде, пробвай и ти — каза ентусиазирано Хърби.

— В никакъв случай. Това звучи много страшно — отвърна Гърби.

— Но не искаш ли да знаеш как изглежда светът? — попита Хърби.

— Не. За какво ми е? — отвърна Гърби.

— Ами, не знам. За да видиш колко са красиви лилиите отгоре ииии да усетиш колко силно грее слънцето, и да видиш всички тези патици, които понякога ни ритат с плавниците си, ииии само колко е зелено и голямо, иии…

В този момент голямото бляскаво нещо пак цопна до тях.

— Ето го, ето го — развълнувано каза Хърби. — Сега е моментът. Хайде!

— Аз се прибирам — каза съвсем неразвълнувано Гърби.

— Ама… Е, добре, аз отивам пак на приключение. Сам! — и Хърби безстрашно се хвърли отново на куката.

След половин час в блатото цареше истинско оживление. Всички по-любопитни рибки се бяха събрали и се редуваха коя да бъде изстреляна нагоре. Отстрани пък се бяха събрали онези, които смятаха за напълно неразумна цялата тази „игра“ и критикуваха любопитковците.

А момчето, което беше дошло днес на блатото в парка, за да изпробва новата си въдица, показваше гордо шарените рибки на малките деца, които се бяха събрали да погледат и после загрижено бързаше да ги върне обратно във водата, да не би да им стане нещо.

Понякога страшните на пръв поглед неща, са едно голямо приключение, което разширява мирогледа ни!

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЛЮБОПИТСТВОТО ОТКРИВАМЕ НОВИ СВЕТОВЕ