Следобедни истории…

Хърби и Гърби

Хърби и Гърби плуваха спокойно, като ту се спускаха към блатното дъно, ту се изкачваха по-близо до повърхността, която сега беше огряна от слънцето. Двамата отваряха и затваряха усти, като поглъщаха всичко, което се изпречваше пред тях. По едно време нещо блесна на слънцето и цопна във водата, като потъна леко и накрая остана неподвижно. Хърби и Гърби го заобиколиха.

— Какво ли е това? — попита Хърби.

— Не знам, никога не съм виждал такова нещо — отвърна Гърби.

Те приближиха муцунки, за да го опознаят. На блестящото нещо имаше закачено друго нещо, което на видбеше бяло и мекичко.

— Май става за ядене — каза Хърби.

— Аха, ама не съм сигурен — отвърна Гърби.

— Аз ще пробвам — каза Хърби.

— Недей! — отвърна Гърби. — Мама ми е казвала да не ям съмнителни неща. Особено, ако блестят.

— Глупости — каза Хърби.

— Не те лъжа — отвърна Гърби.

Хърби не го послуша. Приближи се и лапна стръвта. След миг от него нямаше и следа. Гърби остана да гледа втренчено мястото, където до преди малко плуваше Хърби. 

Извъднъж чу зад себе си гласа на своя приятел:

— Леле, страхотно беше. Трябва да опиташ — каза развълнувано Хърби.

— Къде беше? Какво се случи? — попита уплашено Гърби.

— Няма да повярваш. Бях там, отгоре. После полетях нависоко и видях целия огромен свят… и после някой махна блестящото нещо, на което се бях закачил и после “цоп” — ето ме цял целеничък отново тук при теб. Леле, леле, беше жестоко! Хайде, пробвай — каза ентусиазирано Хърби.

— В никакъв случай — отвърна Гърби.

— Но не искаш ли да знаеш как изглежда целият свят? — попита Хърби.

— Не. За какво ми е? — отвърна Гърби.

— Ами, не знам. За да видиш как изглеждат лилиите отгоре ииии да усетиш колко силно грее слънцето, и тези всички патици, които понякога ни ритат с плавниците си, ииии да видиш колко е зелено и голямо, иии…

В този момент голямото бляскаво нещо пак цопна до тях.

— Ето го, ето го — развълнувано каза Хърби. — Сега е моментът. Хайде.

— Аз се прибирам — каза неразвълнувано Гърби.

— Ама… Е, добре, аз отивам пак на приключение — каза Хърби и се хвърли на куката.

След половин час в блатото цареше истинско оживление. Всички по-любопитни рибки се бяха събрали и се редуваха коя да бъде изстреляна нагоре. Отстрани се бяха събрали и онези, които не смятаха за разумна цялата тази “игра” и критикуваха любопитковците.

А момчето, което беше дошло днес до блатото, за да изпробва новата си въдица, показваше гордо шарените рибки на малките деца, които се бяха събрали наоколо и после бързаше да ги върне обратно във водата.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЛЮБОПИТСТВОТО ОТКРИВАМЕ НОВИ СВЕТОВЕ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

A WordPress.com Website.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: