Как да помогнем на децата ни да заобичат книгите

Моят опит с децата и четенето

Отдавна се замислям, като майка на три деца с голяма възрастова разлика, да напиша впечатленията ми по въпроса. Вярно, че аз имам предимството да бъда “мама-писател на детски книжки”, което автоматично създава огромен интерес към книгите, но това въобще не е гаранция, че детето ще иска да чете самостоятелно.

Ползите от уменията да се чете гладко са безкрайни. Те са показател за степента на умствено развитие на детето, което дава отражение във всяка една сфера на живота му. Детето започва по-бързо да разбира значението на прочетеното. Няма затруднения при учене, защото да прочете и осмисли заданието не представлява пречка за него. Това важи също и за усвояването на знанията по математика и тестовите задачи. Особено значение имат уменията по четене за ученето и четенето на чужд език. Освен това детето не се страхува да търси допълнително знание в енциклопедии и дори книги за възрастни на теми, които представляват интерес за него. Например, когато в училище решиха, че всеки трябва да си направи комплект за оцеляване, книгата на Беър Грилс “Оцеляване сред дивата природа” се оказа най-интересното четиво на света за моя второкласник.

Да започнем от най-малките

Няколко са съветите, които дават 100% гаранция, че детето ще възприема книгата като нещо, което трябва да присъства задължително в заобикалящата го среда:

  1. Личният пример — ако детето вижда, че вие непрекъснато четете книги, то ще иска да прилича на вас и когато му четете, ще проявява интерес. Доказателство за това е интересът на децата към телефоните и техниката, като цяло.
  2. На каква възраст трябва да започнем да четем книги на децата си? От самото начало. Основна грешка на повечето родители е, че смятат, че детето трябва да стане на 2 години, за да започнат да му четат приказки. Това не е така. Всички сме чували съветите на специалистите, че книги трябва да се четат на децата още, докато са в корема на майката, а по-късно нищо не пречи да се опитвате да го приспивате с книга с текст. Дори да му четете на глас вашата книга, пак това ще се отрази на бъдещето отношение на детето към умението да слуша.
  3. Много родители задават въпрос дали тази или онази книга е подходяща за определена възраст или не. Избирайте първите книги по картинките. За детето около годинка текстът няма значение, затова и няма нужда да го изчитате точно, както е написан. Винаги можете да измисляте думите по картинката. Много важно е също да сочите на детето картинката, по която му разказвате. Така се създават връзки в неговия мозък и скоро то само започва да ви сочи картинките и да чака да му разказвате. 
  4. Картонени книги с капачета и възможности за издърпване и плъзгане — страхотно е, че на пазара вече има голям избор от подобни книги. Децата много бързо се учат да си пъхат пръстчето в някаква дупчица и да я движат напред-назад. Харесва им и да отварят капачета, макар в началото да е изключително интересно просто да ги откъснат. Все пак, не трябва да забравяме, че на 1 годинка просто създаваме интерес у детето към тези “играчки” и се налага да прежалим няколко книжки за целта.
  5. Четене на (да ги наречем) истински детски книжки. Лично аз тези книги ги държа малко по-далече от ръчичките на сина ми, тъй като е много трудно да ги опазя цели, но редовно четем по някоя кратка, но интересна история.
  6. Допълнително съм оставила на разположение на бебока голям куп книжни изделия, с които може просто да си играе. Това са обикновено детски списания или занимателни книжки от по-големите ми деца, които вече са изписани и така или иначе могат да бъдат изхвърлени.

Вече на училище

След като до 6-годишна възраст сме изчели заедно с детето един куп книги и детски романи, всички се надяваме, че то вече ще започне да чете само. Днес много деца успяват да се научат да четат още преди 1 клас. Въпреки старанието ми, моето дете не попадна в тази група и в началото на първи клас познаваше единствено азбуката, без да може да чете думи, камо ли цели изречения. Това доста ме притесняваше, защото имах лош опит с по-големия му брат. Но знаех, че просто трябва да продължа аз да чета, като постепенно му предлагах да прочита някоя дума и в последствие отделни изречения. Към Нова година, стъпка по стъпка, с по 2-3 страници на вечер, успя да прочете сам своята първа книга от тези с по едно изречение на страница. Не избързвайте, не настоявайте прекалено, не създавайте комплекси у детето. Съветът ми е, ако детето ви напредва бавно, имайте търпение, но не се отказвайте. До края на учебната година синът ми вече можеше да прочете книга от рода на Франклин, а съседното дете на същата възраст, вече четеше Хари Потър. Ужас!

Изненадата за мен настъпи в началото на ваканцията, когато изведнъж детето прояви голям интерес към четенето и започна да поглъща роман след роман през три дни. Сега непрекъснато обикаляме книжарниците за нови книги и аз винаги се съобразявам с мнението му, ако прояви интерес към нещо, защото това, което е най-важно в крайна сметка е книгата да е интересна на детето, за да иска да чете още и още.

Какво да кажем за тийнейджърите?

Повечето от вас знаят, че мързелът е враг №1 за днешния тийнейджър. Една от причините за това са телевизията и заливащите ги отвсякъде технологии. Като добавим и онлайн обучението, благодарение, на което децата стоят по цял ден по пижама пред компютъра, задачата ни като родители, които искат да възпитат мислещи деца става още по-трудна.

Най-голяма и продължителна беше всъщност битката ми с моето първото дете, когато трябваше да започне да чете самостоятелно. Това се дължеше най-вече на факта, че детето имаше малки образователни затруднения, които му попречиха да се научи да чете. С годините те отшумяха, но това в голяма степен се дължи и на положените от моя страна усилия и малко помощ от логопед.

Когато виждате, че детето продължава да има трудности и след първи клас, просто продължете да му четете вие. Това е, което направих и аз. Четях му цели книги поне до четвърти клас. Познавам родители, които го правят и много по-нататък. Смятам, че е много по-добре ние да правим тази жертва, отколкото детето да не знае какво е книга.

При тийнейджърите най-важното е да уцелим жанра, който харесват и после да намерим книга, която ще прочетат на един дъх. В никакъв случай не се водете по своя вкус за книги. 

Ако виждате, че детето ви се затруднява с четенето и разбирането на написаното, търсете книги с по-малко герои и не толкова сложен сюжет. Книгите, които отразяват реалността и са близки до начина на живот и мислене на детето, със сигурност ще му се сторят интересни, за разлика от книга, която изисква да използва повече въображение.

Истината е, че рано или късно децата ни ще започнат да четат книги по една или друга причина. Като родители обаче трябва да съзнаваме колко е важно нашето лично отношение към четенето и придобиването на знания въобще, защото всъщност възпитанието на децата ни е най-важното нещо, което им оставяме в наследство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

A WordPress.com Website.

Нагоре ↑

<span>%d</span> блогъра харесват това: