Аз искам да бъда…

През 2014 г. излезе първа книга на Цвета Белчева – „Аз искам да бъда…/7 истории за приятелството и разни други неща“.

В този сборник с приказки децата ще научат какво ще се случи, ако една жаба се превърне в пеперуда или обратното, кой е най-добрият татко, защо плаче облакът, за какво могат да се карат двама братовчеди и какво измислили децата, за да спасят гнездата на червеношийките? В книжката „Аз искам да бъда…(7 истории за приятелството и разни други неща)“ всеки може да открие себе си в една от седемте шарени приказки, украсени с чудесни илюстрации. Но най-важната поука е, че всеки има нужда от приятели, а с добри приятели могат да се правят големи добрини.

 

Обръщение на Цвета Белчева към родителите:

Скъпи родители,

Надявам се да откраднете малко от времето си за своите деца и заедно да прочетете тези седем кратки приказки. Нека помогнем на децата ни да израстат по-будни, по-мислещи, по-изобретателни и по-отговорни.

 

Поради големия интерес и изчерпания тираж на книгата, решихме да Ви предложим възможност да свалите книгата оттук:

AzIskamDaBudaText

 

Предлагаме Ви откъс от приказката „ЖАБАТА И ПЕПЕРУДАТА“

 

ЖАБАТА И ПЕПЕРУДАТА

Жабата била принцеса и носела корона на главата.

Пеперудата била невероятно красива, а когато летяла от крилцата й се отронвал златен прашец.

Жабата обичала да се излежава по цял ден на някое лотусово листо насред блатото и да командва комарите да й носят коктейли от прясна тиня или да й веят с листата на някой папур. Когато някой комар не изпълнявал заповедите й, жабата протягала дългия си червен лепкав език и го изяждала на секундата.

Жабата тайно завиждала на красивата пеперуда. Да, жабата имала дълги слаби крака, била всъщност доста висока и нямало нужда да носи обувки на високи токове. Но кожата й била лепкава и ЗЕЛЕНА. Дори и с много грим и червило, дори и да си направела прическа и да си изрусяла косата, тя пак не можела да стане по-красива от пеперудата.

Искало й се поне за ден да бъде на мястото на пеперудата, но не можела. Това още повече я ядосвало и често в яростта си изяждала неуморните си слуги, комарите. Слава богу, над блатото винаги се навъртали толкова много поданици, че това не нарушавало жабешкото й спокойствие.

Пеперудата била красива. Много красива. Тя харесвала прекрасните си шарени крила, през които на слънце светлината се пречупвала и образувала разноцветна дъга, грижела се двете черни пипалца да са безупречни и изпънати и радостно разпръсквала златен прашец от сутрин до вечер. Сутрин миела лицето си с росните капки по повърхността на листенцата на растенията, а вечер полягала в пашкуления си хамак.

Тя работела неуморно. Летяла от цветче на цветче, събирала прашеца и го разпръсквала. Знаела, че работата й е важна, защото така щели да се раждат все повече и повече цветя.

Но работата била трудна и уморителна. Тя виждала как жабата се изпъвала по цял ден на слънце и как се разпореждала със слугите си. Искало й се поне за ден да бъде на мястото на жабата…