Откъс от книгата „Инспектор Бу“

Седемнадесета глава

Петък,
след операция „Задържане под стража”

Инспектор Бу и полицай Бързи се приготвяха да разпитат заподозряната – госпожа Мишона.

Първоначално не бяха съвсем сигурни дали да я задържат, защото още не знаеха дали имат основание да я обвинят в нещо. Но, когато почукаха на вратичката на аптеката ѝ и никой не им отвори, изведнъж събитията се развиха в съвсем друга посока. Точно, когато бяха готови да си тръгнат, Къртичков, който беше решил да ги придружи и изчакваше да види какво ще се случи, скрит в един от своите тунели, им сигнализира, че аптекарката се опитва да избяга през таен подземен тунел. И то – не беше сама. Наложи се да разбият вратата, а когато влезнаха, зад тезгяха видяха зееща дупка, водеща нанякъде. След кратко преследване, в което се включиха даже тайните служби (няколко преследвачи хлебарки, които винаги дебнеха наблизо), бегълците бяха задържани – госпожа Мишона, заедно

с два огромни плъха, които се оказаха нейни племенници. В тях намериха, също така, цели два чувала водорасли от Индийския океан. Оказаха се точно от вида на онези, които вече бяха открили във вирчето.

—Госпожо Мишона, ще ви помоля да се придържате към истината и да не се опитвате да лъжете. Надявам се разбирате, че се намирате в Полицията! – започна разговора инспектор Бу. – И така, от кого и защо бягахте?

—Аз ли? Ама, защо? Аз не съм бягала. Че защо ми е да го правя? Не, няма такова нещо. Даже въобще не разбирам какво правя тук – заоправдава се дребната аптекарка.

—А защо тогава не отворихте врата, когато почухме, а вместо това предпочетохте да избягате?

—Да съм избягала? Но, моля ви, ако ви бях чула да чукате, разбира се, че щях да ви отворя. Просто бяхме тръгнали по подземния тунел наааа… гости при роднини.

—Да, при роднини, разбира се. А защо влачехте тези чували с вас?

—Чували ли? – дланите на госпожа Мишона се потяха. – О, да, нищо особено. Подарък. Чудесен чай. Моите роднини го обожават.