На днешната ми среща в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков една от моите нови малки приятелки ме помоли, като се прибера вкъщи, да напиша приказка за едни пчелички като тях, които обичат книгите и ходят често в библиотеката. Аз още не съм написала точно такава приказка, но пък се сетих, че преди време сътворих кратка история в стихотворна форма точно за пчели. Макар стихотворната форма да не е моята сила, искам да споделя приказката, като поздрав за децата:
–Геройска история с пчели–
Вижте, отдалече идва малката пчеличка Ида.
С тънък глас реди тя песен
и денят ѝ е тъй весел:
„Тра-ла-ла, тра-ла-ла, аз съм хубава пчела,
имам дългички нозе и прозрачнички криле.
Рокличката ми завидна от бутика марков идва,
искам да си купя също нова шапка и ботуши,
от специален плат и с шарка, също много важна марка.
Затова от цвят на цвят кацам и в резултат,
кофичките ми с нектар са пълни,
бързам аз обратно да ги върна.
Тайно ще ви споделя, искам аз да впечатля
най-отбрания юнак – пръв сред кошер и рояк.“
Тук обаче нещо става. Вятър сякаш се задава
и гората шумоли, клати клони и треви.
А, не щеш ли се оказва, че муха лети отдясно:
„Накъде с таз бясна скорост? Щеше да ме прекатуриш?
Стоката ми да потулиш!“
„Спри, послушай, малка Ида, тук опасност май че идва.
Днес по-рано аз дочух, че голямата Мецана,
иска още от зарана да си хапне вкусен мед.
Затова, нарамила торбичка, тръгнала е тя самичка,
право към вашата горичка.
И летя сега натам, искам пръв да я издам.“
А пчеличката тогава, мисли, смята и решава:
„Ах, не думай! Ох, беда! Всичко ще обърка тя.
Бързо! Тука в храсталака има скрит, аз знам добре,
горски далекосъобщител. Трябва ний да им съобщим
и там всички да спасим.“
Литват, с трепкащи криле, здраво стиснали ръце и с тупкащо сърце.
Вярно, точно сред листата, в клонака на храстака,
паяжина здраво сплита Паякът и цяла свита.
Три пъти сигнал подават – опасност голяма се задава.
В тозчас, по алармата зададена, идва главният пазител,
на рояка предводител. Той проучва най-подробно, всичко що му е потребно,
за да осигури охраната и за да спаси прехраната.
Сам съставя план военен, свиква рота, кавалерия.
И така събрани всички, втурват се да търсят мечки.
След като пък я намират, в прав текст там я информират,
да стои си тя далече, за да ѝ се не доплаче.
Правят страшни физономии, вадят си жилата – острите.
Мечката тозчас разбра, че очаква я беля.
Бавно, бавно се обърна и в къщи се завърна.
Е, тогава, най-заслужено, след победа извоювана,
Всички, празнично облечени, се събраха в кръг голям.
И до късно тази нощ, музика и веселба,
огласяха цялата гора.
Вашият коментар