Уроците на даването

Ако сте разглеждали мои книги/интервюта, знаете, че аз вярвам в чудеса, вярвам, че мечтите се сбъдват и съм убедена, че мога да променя света, като започвам от България.

Горното, предполагам, важи и за всеки, който е решил не просто да прелисти, а и да прочете написаните от мен истории.

Да промениш света обаче не е лесно. Искат се много средства, но най-вече упоритост и цял чувал търпение. (А, както знаем от г-н Сервантес — трябва и да си малко луд.)

Средства, защото съм избрала сама да издавам своите книги. Трудно е да накараш едно издателство да инвестира в теб без да имаш съответните връзки и приятели. Още повече, когато нямаш нищо общо с този бранш. А пък аз не съм от хората, които ще отидат да се молят. Но това е лично мое решение и няма общо с темата.

УПОРИТОСТ И ТЪРПЕНИЕ

Всеки знае, че е най-лесно да опиташ, да не стане и с чиста съвест да се откажеш. Това беше и моята мотивация в началото — да пробвам, защото някой ден евентуално можеше да съжалявам, че не съм опитала.

Разбира се, че почти веднага ми казаха, че “нямам никакъв шанс”. И това — без даже да са прочели приказките, които бях предложила за печат. Просто така —защото съм никой.

Но затова пък и до ден днешен (четири години по-късно) няма кой да ми каже, че “НЕ СТАВАМ”. Напротив! Още на първия конкурс “Бисерче вълшебно” децата ме наредиха на 4то място ⎼ само няколко месеца, след като бях издала първата книга “Аз искам да бъда…”.

….И ТУК ИДВА ХУБАВАТА ЧАСТ

Любовта и грейналите очи на децата са най-голямата награда, която един детски писател може да получи. А има и бонуси:

Да видиш с очите си, че децата знаят наизуст твоите приказки и че се вълнуват от разказаните истории;

Да прочетеш картичките им, нарисувани и надписани с неподправена любов;

Да научиш, че децата задраскват името на Мишо — главния герой в книгата “Тялото говори”, за да го заменят със своето;

Да ти се обадят по телефона, за да ти разкажат колко дълбоко си оставил отпечатък в сърцата на дечица, които за първи път имат собствени книги в дома си. Едни са си направили рафтче с книги, други учат майка си да чете, трети се учат да мечтаят;

Да получиш мили писма от хора, които търсят книгите ти; да чуеш окуражителни думи.

Лично аз не съм търпелив човек, но пък съм особено упорита. Затова и възможностите ми са безгранични.

На бъдещи писатели, ако някога решат да прочетат тази статия, бих им казала следното:

“Ако сърцето ти трепери, когато препрочиташ написаното от теб; ако всеки път се съгласяваш със съвета, който си дал, заключението, което си направил; ако написаното отговаря на твоя вътрешен свят и убеждения; ако си повтаряш, че на пазара е пълно с книги, за какво е още една; ако те е страх, ама много…ЗНАЧИ ТРЯБВА ДА ПРОБВАШ. “ПРОВАЛ” Е ПРОСТО ДУМА!”