Аз искам да бъда…2

През 2015 г. излиза втората книга на Цвета Белчева „Аз искам да бъда…2/Още 8 истории за приятелството и разни други неща“. Ето какво ни споделя авторката:

Еуфорията от публикуването на първата книга от поредицата „Аз искам да бъда…“ естествено доведе и до появата на „Аз искам да бъда…2“. Новите истории просто валяха една след друга в главата ми, а успешното представяне на моя дебют на конкурса „Бисерче вълшебно“ (4-то място, като се има предвид, че в челната тройка бяха книги като „Алиса в страната на чудесата“ и книжка с гатанки за азбуката) и срещата ми с децата в Кюстендил по покана на Детския отдел на местната библиотека, определено затвърдиха намерението ми.

Заедно с илюстраторката Радостина Пенева запретнахме ръкави, без да търсим подкрепа от издателство.

Смятам, че много майки, а може би и бащи, ще открият себе си в ролята на мама Пуйка от приказката „На море с мама“. Историята на Тролчо, който все отлагал днешната работа за утре и не подреждал, предполагам ще прозвучи познато на много от читателите. Няма да изброявам всички заглавия, но не мога да не посоча, че приказката „Торбичка със сбъднати мечти“ споделя моето лично виждане за живота, а „Приказка за планината“ ни кара да се замислим за безхаберието на хората към природата.

Предлагаме Ви откъс от приказката „Как Тролчо научи да не оставя днешната си работа за утре“:

Как Тролчо научи да не оставя днешната си работа за утре

Тролчо винаги оставял днешната си работа за утре, утре ставало други ден, а като дойдел други ден, пак решавал, че ще свърши работата утре.

— Работа, работа, а кога ще си живея живота? То от работа не можеш да седнеш.

— Бре, Тролчо – питала го баба му – че когато тролът работи, да не би да спира да живее?

— Е, как да не спира, бе, бабо? Всяка минута досадна работа ми скъсява живота с поне няколко тролски часа.

Така веднъж, докато оставял мръсните чинии в мивката (където вече стояли цял куп мръсни съдове), кухненският шкаф на стената се наклонил на една страна и увиснал застрашително.

— Ах, сигурно пироните са ръждясали. Ще трябва да го поправя. Е, не сега, разбира се. Я малко да подремна, пък ще видим после.

На другия ден, докато Тролчо се ядосвал, че мивката е пълна с чинии и някога ще трябва да ги измие, погледът му попаднал на кухненския шкаф.

— Ох, и този кухненски шкаф. Явно ще трябва да търся чука. То се видяло, че няма кой да ме отмени. – пак се размрънкал той.

Ама нали бил и разхвърлян, не могъл да намери чука.

— А-а-а, изморих се. Я да отида да поплувам в реката, да се разхладя, пък той шкафът няма крачка да избяга.

И така, днес – утре, а шкафът продължавал да виси на една страна.

— Ех, няма ли кой да оправи тази проклетия — разфучал се пак той. — И няма ли да се намери кой да измие купчината съдове — викал, докато подритвал една паднала на пода тенджера. — Да можех да правя магии, начаса всичко щях да оправя.

И в този момент, сякаш някоя фея го чула и решила да изпълни желанието му – бум – увисналият тежко шкаф се сгромолясал върху мивката и наоколо се разхвърчали счупени чаши и чинии. Като за капак, в последния момент – тряяссс – земното притегляне надделяло и всичко се изсипало на пода, а чукът, който всъщност Тролчо бил забравил на една лавица в шкафа – тряссссс –  с всичка сила се стоварил върху водопроводната тръба, тя се спукала и от нея изригнал огромен гейзер. След минути наоколо плували не само останките от шкафа и съдовете, а и някои други, умеещи да плуват предмети, като дървени кутии, пластмасови бутилки и други такива. Насред всичката бъркотия стоял Тролчо, който все още не можел да повярва или по-скоро не можел да разбере какво точно се било случило.

Какво да ви кажа, страшна работа се отворила. И кой мислите трябвало да я свърши – пак Тролчо.