Кой, как и защо

КОЯ Е ЦВЕТА БЕЛЧЕВА?

Здравейте! Най-лесно ми е да се представя чрез моите книги — автор съм на детските книги „Аз искам да бъда…/7 истории за приятелството и разни други неща“ (изд. 2014 г.) и „Аз искам да бъда…2/Още 8 истории за приятелството и разни други неща“ (изд.2015 г.), които днес са преиздадени в общия сборник „Аз искам да бъда…“. През 2017 г. излезе третата ми книга „Тялото говори“, която е уникална по рода си, защото е съчетание между роман и образователна книга и децата много я харесват. А като съвременен писател предлагам и онлайн книга – това е детективският роман „Инспектор Бу в разследване на Кой се опита да отрови капитан Пърси“. Но все пак нищо не може да се сравни с най-новата ми книга „Малка мишка в голямо приключение“, която изцяло развива образа на съвременния тийнейджър в ерата на Водолея, в която влизаме. В личен план картината изглежда така — родена през месец ноември, майка на три момчета, обича кучета, пътешествия и книги, даващи знание.“

КАКВО КАЗВАТ ДРУГИТЕ ЗА ЦВЕТА БЕЛЧЕВА?

„Можете да научите какво мислят другите за моите книги от самите тях в рубриката „В медиите.“

РАЗКАЖЕТЕ НИ ПОВЕЧЕ ЗА ВАШИТЕ КНИГИ? 

„Книгите от поредицата „Аз искам да бъда…“ участваха в конкурса „Бисерче вълшебно“, организиран от фондация „Детски книги“, в категория „Откриватели“ (6-8 год.). Вотът на децата ги класира съответно на 4-то и 7-мо място сред повече от 40 книги на български  и чужди автори. Това ми вдъхна увереност да продължа по поетия вече път. Книгата „Тялото говори“ участва в категория „Нещотърсачи“ и за огромна радост спечели първо място с близо 1500 гласа. Последната ми книга „Малка мишка в голямо приключение“ обаче е моето огромно послание към децата, а защо не и към родителите. В нея малката мишка Джинджифила Розмаринова Дългоопашатова надмогва собствените си страхове и водена от желанието да помогне на изпаднал в беда, тръгва на безкрайно пътешествие в неизвестното. Надявам се, че в книгата, която е цели 272 страници, да съм успяла да споделя всички важни неща, които бих искала децата да знаят за живота. Опитвам се да ги науча, че в повечето случаи е по-важно да действаш, отколкото да разсъждаваш върху ситуацията; показвам им, че когато искаш да помогнеш, цялата Вселена сякаш ти помага и ти праща помощници, а когато преследваш целта си, няма начин да не я постигнеш.”

КАК ПИШЕ ЦВЕТА БЕЛЧЕВА И КАКВО ИСКА ДА КАЖЕ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ?

„Когато пиша, следвам мои собствени правила, които смятам за важни — разказът не трябва да е много дълъг, за да може да задържи интереса на детето, а в случай, че го чете родител – да не заспива, преди да стигне края; опитвам се да е просто, ясно, достъпно, но и тук-там с някоя по-сложна дума, която да породи въпроси или развръзка, която да разпали дискусия. Не всички мои приказки имат щастлив край, защото така се случва и в живота, а книгите трябва да ни подготвят за него не да бъдат единствено средство за бягство от реалността. Избягвам истории за принцове и принцеси, които се срещнали и заживели щастливо — не съм сигурна дали са полезни. Целта ми е да уча децата на добродетели, да си помагат, да не си завиждат, да ценят приятелството, да опазват околната среда, да обичат животните, да се борят за мечтите си…

От личните ми срещите с деца научих, че това, което вълнува и момчета, и момичета, е любовта. Какво по-позитивно от това?

С моите книги искам да покажа на децата, че четенето всъщност е огромно забавление. А пък, между другото, защо и да не научат нещо ново? Но това, което най-много искам да постигна, е да ги вдъхновя да следват мечтите си и да не си поставят бариери, които да им попречат да ги реализират. Искрено се надявам, че с общи усилия, ще възпитаме едни по-будни и жадни за знания деца, с приключенски дух и чувство за хумор.“

ИМАТЕ ОНЛАЙН КНИГА?

„Да. Книгата „Инспектор Бу разследва Кой отрови капитан Пърси“ е един забавен криминален роман за деца, който се надявам да бъде оценен високо. Книгата може да бъде четена или свалена напълно безплатно от нашия сайт.“

Tsveta Belcheva
Цвета Белчева

ОБИЧАХТЕ ЛИ ДА ЧЕТЕТЕ КАТО ДЕТЕ?

„Трябва да призная, че като дете винаги намирах по-интересни занимания, от това да чета, въпреки че майка ми беше много настоятелна. Отивах в читалищната библиотека, обикалях рафтовете и избирах някои от най-красивите книги или познати заглавия. Вкъщи разглеждах картинките, прелиствах книгите, но почти никога не успяваха да ме заинтригуват. Това, което и до днес всява ужас у мен са дебелите книги, макар да съм прочела вече много такива. Със сигурност обаче сега знам, че един живот не стига, за да прочетеш всички хубави книги.

За съжаление, след време се оказах в ролята на собствената ми майка – моят син много трудно посяга към книгите. Като модерен родител, не се отказвам и упорито търся книги, които да отговарят на интересите му. Може би много от вас са разрешили проблема с поредицата за Хари Потър и героите на Риърдън, но всяко дете е различно. Изключително съм благодарна на автори като Рене Госини, Дагмар Гайслер, дори на автора на „Дневниците на един Дръндьо“ (с който трябваше да се примиря в името на каузата). Случи се така, че един ден написах приказка, а синът ми трябваше да я прочете. И до днес, той е първият, който чете всичко, което пиша.“

СБЪДНАТА МЕЧТА ЛИ Е ДА БЪДЕТЕ ПИСАТЕЛ?

„Не съм мечтала да ставам писател, това звучи като нещо недостижимо дори и днес, когато съм издала вече третата си книга. Струва ми се, че в България „писатели“ са хора, завършили определени специалности, т.е. такива, които са учили, за да работят тази „професия“. А писането, всъщност, идва предимно от сърцето и не мисля, че може да се подчинява на стриктно определени закони. Непрекъснато слушам да се обсъжда „чистотата“ на българския език, използват се сложни думи, които само малка група хора разбира, говори се за литературни награди, а децата ни учат по система, която за двайсет години не е мръднала и четат преводна литература. Много ми се иска това да се промени. Надявам се, че съвсем скоро, когато купуваме книга от съвременен български писател за нашето дете, ще я избираме по нейните качества, а не, защото „искаме да подпомогнем българското“, както често се случва.

Не мога да не спомена илюстраторката Радостина Пенева. Без нейните рисунки книгите нямаше да са същите.

Изразявам изключителната си благодарност на работата на библиотеките в страната, които полагат огромни усилия и работят с децата, особено по малките населени места.“

Ние не преиздаваме, ние създаваме съвременна литература за деца!

A WordPress.com Website.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: